Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
2 abr 2013, 21:02  

Измислям си сънища 

  Poesía
484 0 2

Все по острите ръбове лягам,
да прогоня самота и разлъка.
Нещо все не достига да дишам 
и се давя дори и във капка.
И да пея не мога, цвърча,
като пиле от гнездо изпаднало.
Не пораснаха моите крила, 
а небето така е високо...
Затова си измислям все сънища.
В тях да мога да пея и дишам.
Само миг преди да се събудя,
мен крила ми израстват и литвам.
Стигам всички небета и слънцето,
и ми става и светло, и топло.
После, зърнала в стаята тъмното,
приземявам се с болка в сърцето.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??