14.12.2016 г., 0:05 ч.

Изморена 

  Поезия » Любовна
667 1 6

Измори се от празни надежди

От думи, насила изказани,

От хора с фалшиви копнежи,

От чувства на ревност показани.

 

Омръзна ѝ тъмната стая

Кафето, самотно изпито.

И празния поглед го знае –

Сърцето със мъка пропито.

 

Умори се да бъде все силната.

Мълчаливо да страда за всичко!

Да прави все непосилното...

Сърцето момиче – то е едничко

 

Очите, те винаги казват

Какво ѝ е вътре в душата.

На малцина те се показват.

И крият се все в тъмнината.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??