Изморена
Измори се от празни надежди
От думи, насила изказани,
От хора с фалшиви копнежи,
От чувства на ревност показани.
Омръзна ѝ тъмната стая
Кафето, самотно изпито.
И празния поглед го знае –
Сърцето със мъка пропито.
Умори се да бъде все силната.
Мълчаливо да страда за всичко!
Да прави все непосилното...
Сърцето момиче – то е едничко
Очите, те винаги казват
Какво ѝ е вътре в душата.
На малцина те се показват.
И крият се все в тъмнината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
