Изнасилване
Тъгa съзираш във очите й,
че нещо преживяла е, личи...
И винаги, когато я попиташ,
тя само се усмихва през сълзи.
А спомени отварят й клепачите,
когато се опитва да заспи,
във сънища кошмарно здрачни,
Той идва да я навести.
Тя вижда още в ъгъла
как той притиска я с ръце,
че е приятел неин, бе се лъгала,
сега му виждаше и другото лице.
Тя вижда още перлите как падат
по разголената гръд...
А нишката им, скъсана от него -
от ужаса претръпнали, пищят...
Тя сеща още кървите
по устните, захапвани със грубост,
а ноктите и чупят се от дърпане,
от дърпане, довеждащо до лудост.
Отчаяна безпомощно го блъска -
във викове облича се страхът,
ръката му по тялото и плъзга,
под дрехите да търси плът...
Сега я имаш - твоя е, такава,
оформена от множеството случки,
ала не знаеш, че е малко благодарна,
животът да се пази я научи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Начкова Всички права запазени
