Усмихни се в трапчинка тъга.
Говори ми, когато си тиха.
Изгори ме със малка сълза.
Захвърли ме в душа-самодива.
Дай ми мъжки мечти в земен мрак…
Запали във очите си свещи.
Татуирай в сърцето ми знак.
Скрий от Бога сто грешника време.
Направи ми вечеря в съня…
захапи ме със дяволи-устни,
нарисувай капризна дъга,
по която към теб да се спусна…
Изненадай ме… с отказ суров
и се скрий в нежността на кокиче…
Ще повярваш ли в мойта любов,
коленичил, ако те откъсна…
© Михаил Цветански Всички права запазени