Изневяра
Казват - човешко е да се греши,
Божествено - да се прощава.
А за мене невъзможно е да изрека
тези силни думи "Аз ще ти простя!"
Не мога да забравя твоята измяна...
Тази мисъл следва ме,
сърцето стяга ми -
как до нея ти заспивал си!
Не те ли заболя мъничко поне,
за мене не помисли ли?
Че може никога да не се завърна
и с любов живота ти отново да обгърна.
И как тогава ти погледна ме с надежда,
че мога всичко да забравя?
Знам, разкайваш се и за прошка молиш ме.
Късно е да ти я дам!
Колко пъти ти нарани ме,
колко пъти аз да страдам.
Простена не е твоята изневяра.
А аз просто стена, като куче вия
от нелепата измяна.
Сега...
Колко болка в мен се разлива.
Как изпива на бавни глатки любовта ми.
И все по-самотна ставам,
все по чужда и далечна.
Божествено - да се прощава.
А за мене невъзможно е да изрека
тези силни думи "Аз ще ти простя!"
Не мога да забравя твоята измяна...
Тази мисъл следва ме,
сърцето стяга ми -
как до нея ти заспивал си!
Не те ли заболя мъничко поне,
за мене не помисли ли?
Че може никога да не се завърна
и с любов живота ти отново да обгърна.
И как тогава ти погледна ме с надежда,
че мога всичко да забравя?
Знам, разкайваш се и за прошка молиш ме.
Късно е да ти я дам!
Колко пъти ти нарани ме,
колко пъти аз да страдам.
Простена не е твоята изневяра.
А аз просто стена, като куче вия
от нелепата измяна.
Сега...
Колко болка в мен се разлива.
Как изпива на бавни глатки любовта ми.
И все по-самотна ставам,
все по чужда и далечна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
