Изневяра

23.08.2006 г., 1:15 ч.

Поезия

606 0 1

Казват - човешко е да се греши,
Божествено - да се прощава.
А за мене невъзможно е да изрека
тези силни думи "Аз ще ти простя!"
Не мога да забравя твоята измяна...
Тази мисъл следва ме,
сърцето стяга ми -
как до нея ти заспивал си!
Не те ли заболя мъничко поне,
за мене не помисли ли?
Че може никога да не се завърна
и с любов живота ти отново да обгърна.
И как тогава ти погледна ме с надежда,
че мога всичко да забравя?
Знам, разкайваш се и за прошка молиш ме.
Късно е да ти я дам!
Колко пъти ти нарани ме,
колко пъти аз да страдам.
Простена не е твоята изневяра.
А аз просто стена, като куче вия
от нелепата измяна.
Сега...
Колко болка в мен се разлива.
Как изпива на бавни глатки любовта ми.
И все по-самотна ставам,
все по чужда и далечна.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Devil_Angel{} (Любомира )

2007-05-26T22:45:29+03:00

Като гледам,мила,май ти си болната не аз..Виж комплексите могат да отминат,ама акъла да ти дойде едва ли..