4.01.2012 г., 11:18

Изобщо не отива на Синод

1.2K 0 14

Навярно ще ме нарекат безбожник,

хулител, сквернословещ, еретик,

защото не мълча като заложник

пред догма, от която ще боли.

 

Така да бъде – нека ме отричат.

Дори да бълват гущери от яд,

дълбоко вярвам – Господ ни обича –

и тази вяра няма да сломят.

 

Монаси горди, в модни лимузини,

не искам да ме учат на морал.

Защо да чакам чудото с години,

когато Бог лечение е дал?

 

Нима една стерилна епруветка

е по-порочна от свободен секс?

Погрешна е дребнавата им сметка –

да действат според римския кодекс:

 

„Разделяй и владей!”. Не ми се връзва.

Изобщо не отива на Синод

на Българската Православна Църква

да заклеймява право на живот. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пет епруветки преживях на дъщеря ми и се радвам на двама внука а църквата да си гледа работата,тоест, да продължават да се смятат за назначени от Горе,а ние глупаците да им вярвате
  • Поздравления за адекватната реакция!
  • Браво за стиха и за позицията!
    !!!
  • И както вече виждаме от новините, синодът започна да осъзнава грешката си. Дано Бог им даде сили да я поправят.
  • Браво, Яки! Прекрасна социална поезия! В нея има и лична позиция, и талант! Аплодирам те от сърце!И заставам зад твоите думи с цялата си съпричастност!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...