Jan 4, 2012, 11:18 AM

Изобщо не отива на Синод

  Poetry » Civic
1.2K 0 14

Навярно ще ме нарекат безбожник,

хулител, сквернословещ, еретик,

защото не мълча като заложник

пред догма, от която ще боли.

 

Така да бъде – нека ме отричат.

Дори да бълват гущери от яд,

дълбоко вярвам – Господ ни обича –

и тази вяра няма да сломят.

 

Монаси горди, в модни лимузини,

не искам да ме учат на морал.

Защо да чакам чудото с години,

когато Бог лечение е дал?

 

Нима една стерилна епруветка

е по-порочна от свободен секс?

Погрешна е дребнавата им сметка –

да действат според римския кодекс:

 

„Разделяй и владей!”. Не ми се връзва.

Изобщо не отива на Синод

на Българската Православна Църква

да заклеймява право на живот. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яким Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пет епруветки преживях на дъщеря ми и се радвам на двама внука а църквата да си гледа работата,тоест, да продължават да се смятат за назначени от Горе,а ние глупаците да им вярвате
  • Поздравления за адекватната реакция!
  • Браво за стиха и за позицията!
    !!!
  • И както вече виждаме от новините, синодът започна да осъзнава грешката си. Дано Бог им даде сили да я поправят.
  • Браво, Яки! Прекрасна социална поезия! В нея има и лична позиция, и талант! Аплодирам те от сърце!И заставам зад твоите думи с цялата си съпричастност!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...