Изоставена...
Бягам целеустремено в нищото
и бавно се изгубвам в самота.
Напуснах на дома огнището,
за да диря по-добра съдба.
Постоянно сблъсквам се с проблемите,
от които се страхувам толкова.
Бързах да съм сред големите,
но без да вкусвам от болката.
Изгубвах всекиго по пътя,
по който толкоз жадно тичах.
Забравих любовта на пътя.
Забравих, че някога обичах.
Сега съм само сянка и химера -
безплътно тичам във дъжда.
Дано все някога намеря
точно него, точно теб - МЪЖА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лекса Джорджис Всички права запазени
