Изоставена...

Poetry

1.1K 0 5

Бягам целеустремено в нищото

и бавно се изгубвам в самота.

Напуснах на дома огнището,

за да диря по-добра съдба.

Постоянно сблъсквам се с проблемите,

от които се страхувам толкова.

Бързах да съм сред големите,

но без да вкусвам от болката.

Изгубвах всекиго по пътя,

по който толкоз жадно тичах.

Забравих любовта на пътя.

Забравих, че някога обичах.

Сега съм само сянка и химера -

безплътно тичам във дъжда.

Дано все някога намеря

точно него, точно теб - МЪЖА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

asizi (Nina Toshich)

много хубаво казано...

2009-11-12T10:39:59+02:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Сега съм само сянка и химера -
безплътно тичам във дъжда.
Дано все някога намеря
точно него, точно теб - МЪЖА!

Когато го намериш, ще се почувстваш по - завършена и по - уверена.
Но трябва ли да се стига до там да бягаме от това, което имаме, за да търсим лицемерни усмивки в нищото..
Поздрави!

2009-11-11T21:23:43+02:00
Дора (Дорика Цачева)

Дано!

2009-11-11T17:04:10+02:00
speihi (Катерина)

дано!Желая ти го от сърце!И аз съм като тебе лутаща се,тъсеща и не намираща себе си в...нищото!отчаянието,безсилието ме обзема,но знам,че трябва да се живее и да се намират сили да продължа напред!Бъди щастлива!Успех и поздрав от една сродна душа......

2009-11-11T14:00:36+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Хареса ми Елина!
Ще го намериш - това е неизбежно!
Привет!

2009-11-11T13:55:41+02:00