valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
26.06.2009 г., 12:04 ч.

Изплакано 

  Поезия
642 0 8

Халосните патрони рикушират напразно.
Нека бойни уцелят целта поразена.
Аз не съм нито Дявол, не съм и Ангел.
Защо като тартор избрали сте мене?

Стихове пиша. Разголвам душата.
Всички знаят как тя от болка кърви.
Шекспир е казал: “Животът е театър…”,
а театърът къса се като конци…

Не съм кукловод, но конците ме стягат.
Живеем във време, което боли.
Един град сега това заслужава -
да има сърце, а не да заспи.

Управници драпат за свойте лъжици,
с помия ги пълнят - да бъдат добре…
А който се бори и е обичан,
сега е низвергнат и чувства се зле.

От бича усетих остри камшици.
Писах за Тимон, а днес съм презрян.
Едно ще ви кажа - безкрайно обичам
сцената и затова съм днес там!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??