Изплакано
Халосните патрони рикушират напразно.
Нека бойни уцелят целта поразена.
Аз не съм нито Дявол, не съм и Ангел.
Защо като тартор избрали сте мене?
Стихове пиша. Разголвам душата.
Всички знаят как тя от болка кърви.
Шекспир е казал: “Животът е театър…”,
а театърът къса се като конци…
Не съм кукловод, но конците ме стягат.
Живеем във време, което боли.
Един град сега това заслужава -
да има сърце, а не да заспи.
Управници драпат за свойте лъжици,
с помия ги пълнят - да бъдат добре…
А който се бори и е обичан,
сега е низвергнат и чувства се зле.
От бича усетих остри камшици.
Писах за Тимон, а днес съм презрян.
Едно ще ви кажа - безкрайно обичам
сцената и затова съм днес там!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
