Изплакване на тъмни очертания
Лавина от терзания изригва...
И тихо е, и пусто е, и мрачно е.
Вулкан, откъснат от света, но жив,
изплаква тъмните си очертания.
Дали ще се намери длан, която
със чувствата си топли да погали
оранжеви коси с криле от вятър,
развяли светли пламъчни воали.
И капчици любов в коси ще вее
сам вятърът в оранжево-червено.
С най-топли чувства ще погали нея,
дланта, душа открила забранена.
А в тъмни очертания ще плачат
сълзите на света, приел вулкана.
И светло ще е! И взаимно! Мрачното
лавина ще е вече под забрана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
