Изповед
Аз помня още онзи ден
слънчев и очи, изпълнени с тъга...
когато ти отиде си от мен
и аз простих се с любовта!
Болката напираше в сърцето
и лицето бистреше се всеки ден в сълзи!
Сиво, мрачно бе небето
и раната не спира да кърви!
Такава болка ти ми причини!
Изостави ме съвсем сама!
Ти уби ми моите мечти
и не беше с мен в онази вечна тъмнина!
Защо отново ме потърси ти, кажи?
Защо ми върна блясъка в моите очи?
Защо се подиграваш с мен сега
и аз се хванах на поредната лъжа?!
Чашата веднъж се счупи,
падайки в бурното море на хиляди сълзи.
Не може тя така да се закърпи
и всичко да е както бе преди!
Прекарах с тебе още ден,
пълен със смях и весели шеги.
Усещах те щастлив до мен
и съживих отново старите мечти.
Погледнах на света с усмивка
и казах, че пак ще съм щастлива.
Подарявах аз на всеки нежна милувка,
но разбих мечтата си красива!
... Подъл си и винаги такъв ще си останеш!
Животът ти ще бъде пълен с лъжи,
но някой ден срещу любов ще застанеш
и ще почувстваш как силно боли!
... но не боли, когато текат онези сълзи!
Не боли, когато сърцето ти спира да тупти!
Не боли, когато раната кърви!
Не боли душата, която тъжи!
Боли, когато истински обичаш
и си вярвал в това!
Още повече боли на някой да се вричаш,
а той да лъже любовта!
Боли, когато трябва да останеш сам,
без него, под това небе!
Боли, когато в теб угасне онзи плам,
а ти останеш без сърце!
Затуй аз зная, че обичам
тебе - мил, но толкова студен!
Първа любов ще те наричам,
макар че втори път отново се повтори онзи ден...
онзи ден нещастен, пълен с тъга!
Когато аз за втори път си се простих със любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
