Изповед

Когато този свят напусна   

Не искам плач и жал…

Не ми е нужно лицемерие!

Не искам вашите сълзи!

Когато склопил си очи

Не трогват вече ридания, сълзи

В живота имам нужда от това:

От обич, блага дума, слънце, светлина.

В мрака ненужно е това!

Бих искал сега, когато още дишам

Да имам вашата любов и уважение.

Да имам вашето доверие.

Не ме помнете с лошо -

Жив човек съм бил

И също съм грешил.

Дори като човек да ме забравите,

От това не ме е страх!

Страх ме от омраза, жлъч,

От алчност, бездуховност

И безхаберно поведение…

Дните ми почтенни бяха.

Изпълнени с обич и достойнство.

Живях на този свят -

Не лъгах, не крадях.

Създавах и градях.

Добър баща, съпруг и дядо бях.

Приятел, не предадох.

Мама,тате не посрамих.

Обичах род, Родина, тук останах -

Не заминах за чужбина,

Път за себе си не търсих друг.

Лобовта в сърцето ми за вас горя.

Бих искал винаги да съм с вас

Да бъдем  нежни и добри,

Да бъдем братя и сестри,

Да бъдем истински и чисти хора .

Да прекрачим отвъд стобора.

Да свалим маски, кал, омраза,

Да се отървем от таз зараза.

Не ме помнете, да!

Но това, което съм създал, оставил

С критичен поглед погледнете,

Но и по достойнство оценете!

Дано не съм живял напразно!