ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
21.08.2009 г., 22:03 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
865 0 10

                                      ИЗПОВЕД

 

Хиляда железни обувки изтърках.

Хиляда роли играх на суетната сцена.

Хиляда сънища избродих -

все те търся, Любов неосъществена.

 

С хиляда грижи-октоподи се преборих,

по дънни зъбери на океани се катерих,

но и до днес не те намерих,

моя Любов неизживяна.

 

Залутана в горите тилилейски,

из самодивските поляни

и на оброчищата змейски,

върху спиралата на не една магия

аз все те дирих, за да те открия,

моя свята Любов.

 

А размотавайки съдбовната си прежда,

когато трите измерения напусках,

в лица на мумии се вглеждах,

дори в астрални Космоси препусках

и се надявах да те срещна,

Любов предопределена.

 

И пак, и пак се скитам сред тълпите,

двуполюсна като Земята -

ту мразовита като зима,

ту лъчезарна като лято.

Но знам, че някъде те има,

моя Любов непрежалима.

 

И ето ме - във рани цяла

на омразата от неистовите урагани,

на завистта от лютите захапки излиняла.

Без теб, Любов, реките са от камък.

 

Увяхват птичите трели във небето,

защото слънцето е прокълнато

да разтопи до атом битието.

Да въгли в мен спиралата от мъка -

една танцуваща опиянена кобра,

а аз да бъда вечно огледало на твоя образ.

 

... Но в някакъв час ще изгрееш пред мен,

в някакъв ден ще те намеря -

малко неугледен и уморен

и в крачки пътя между двамата ще мерим.

А  във средата на делящото ни разтояние

нетърсещи, първични - като лава ще се слеем.

И ще останем бездиханни. Ще онемеем.

 

                                               Диана   Загора

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??