Изповед
ИЗПОВЕД
Хиляда железни обувки изтърках.
Хиляда роли играх на суетната сцена.
Хиляда сънища избродих -
все те търся, Любов неосъществена.
С хиляда грижи-октоподи се преборих,
по дънни зъбери на океани се катерих,
но и до днес не те намерих,
моя Любов неизживяна.
Залутана в горите тилилейски,
из самодивските поляни
и на оброчищата змейски,
върху спиралата на не една магия
аз все те дирих, за да те открия,
моя свята Любов.
А размотавайки съдбовната си прежда,
когато трите измерения напусках,
в лица на мумии се вглеждах,
дори в астрални Космоси препусках
и се надявах да те срещна,
Любов предопределена.
И пак, и пак се скитам сред тълпите,
двуполюсна като Земята -
ту мразовита като зима,
ту лъчезарна като лято.
Но знам, че някъде те има,
моя Любов непрежалима.
И ето ме - във рани цяла
на омразата от неистовите урагани,
на завистта от лютите захапки излиняла.
Без теб, Любов, реките са от камък.
Увяхват птичите трели във небето,
защото слънцето е прокълнато
да разтопи до атом битието.
Да въгли в мен спиралата от мъка -
една танцуваща опиянена кобра,
а аз да бъда вечно огледало на твоя образ.
... Но в някакъв час ще изгрееш пред мен,
в някакъв ден ще те намеря -
малко неугледен и уморен
и в крачки пътя между двамата ще мерим.
А във средата на делящото ни разтояние
нетърсещи, първични - като лава ще се слеем.
И ще останем бездиханни. Ще онемеем.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
