ИЗПОВЕД

Ти си светлото и доброто за мен

моя, звездице красива,

във моят труден, изнурителен ден

твоята жизненост ме опива.

Какво не бих дал само за един миг,

със теб да бъда, моя любима!...

Но от гърдите ми се изтръгва вик -

безброй прегради между нас има.

Красива, казват, била тази любов,

що кат комета край нас минава

и нашия кратък и нерад живот

със ярка светлина озарява.

Жената, казват, е най-слаба била,

когато знай сама да обича.

Признавам, че си много силна жена,

защото аз те страстно обичам.

Но аз в нищо не мога да те виня,

че бързо покрай мен ще отминеш.

Не мога да ти дам аз и топлина,

знам, че ти покрай мен ще загинеш.

Само мога да говоря във нощен час,

в съня си нетраен да те викам,

сърцето ще плаче, но с спокоен глас

по телефона аз ще те питам:

"Как си, какво правиш, как живееш ти,

далече, толкоз далече от мен...

По-жива, по-близка от всички мечти

и винаги неотлъчно със мен?"

Защото ти си във моите мисли.

Кой може от там те изгони?

Разделени вечно, с пориви чисти,

само смърт може тях да прогони.

Приятелството ни мило, сърдечно,

нека само с добро да остане!

Искам ний да го запазиме вечном-

това е моето пожелание.