Изповед

Сама съм в тази утрин

И твоят образ все пред мен стои

Не те обичах отначало а после

Така горещо ти ме вдъхнови

И всяка мисъл свързана е с теб

Тъй много обич аз ще ти даря

Но погледни ме с ласка ме стопли

Не ме оставяй от любов да изгоря

Не ме вини че почнах таз игра

Ти може би не ме обичаш вече

И пламъкът любовен в тебе е изтлял

Но ти душата ми в страдание обрече

За мен денят не е толкова бял

Ще си мисля винаги за теб

Ще те сънувам

Ще се виня за гордостта си аз

Пред твоя образ винаги ще се вълнувам

Защото моята душа е в твоя власт