Изповед
ИЗПОВЕД
За мен не беше нищо, земно чуждо –
пороци и любов в една душа,
но само ти на мене беше нужна,
и твоята любов…
При мен ела!
Ела!
Във нощите ми тъй желана…
Във сънищата ми – нестихващ зов!
Аз чувствам как във мен расте промяна –
в сърцето ми настъпва прилив нов!
И нека мойте грешки да останат
далеч от твоя искрен благослов!
Не ме вини!
Душата ми е рана!
Лекарството е твоята любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
