18.01.2017 г., 10:24

Изповед

1.1K 0 2

ИЗПОВЕД

 

За мен не беше нищо, земно чуждо

пороци и любов в една душа,

но само ти на мене беше нужна,

и твоята любов…

При мен ела!

Ела!

Във нощите ми тъй желана…

Във сънищата ми нестихващ зов!

Аз чувствам как във мен расте промяна

в сърцето ми настъпва прилив нов!

И нека мойте грешки да останат

далеч от твоя искрен благослов!

Не ме вини!

Душата ми е рана!

Лекарството е твоята любов!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не ме вини!
    Душата ми е рана!
    Лекарството е твоята любов!"
    Силен стих! Поздрави!
  • Когато обичаш не виждаш пороци,а само любов!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...