Изповед

18.01.2017 г., 10:24 ч.

Поезия » Любовна

652 0 2

ИЗПОВЕД

За мен не беше нищо, земно чуждо –

пороци и любов в една душа,

но само ти на мене беше нужна,

и твоята любов…

При мен ела!

Ела!

Във нощите ми тъй желана…

Във сънищата ми – нестихващ зов!

Аз чувствам как във мен расте промяна –

в сърцето ми настъпва прилив нов!

И нека мойте грешки да останат

далеч от твоя искрен благослов!

Не ме вини!

Душата ми е рана!

Лекарството е твоята любов!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2017-01-19T10:11:22+02:00

"Не ме вини!
Душата ми е рана!
Лекарството е твоята любов!"
Силен стих! Поздрави!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-01-19T06:43:08+02:00

Когато обичаш не виждаш пороци,а само любов!