Изповед
Господи, помогни ми да догоня залеза
и да спра този вълшебен ден за мен,
спри се и ме чуй, непоколебим си.
Господи, помогни ми да се радвам
на слънчевия ден дар от теб за всеки.
Господи, помогни ми да се кача на слънцето
и да усетя неговия рай,
нима само земни раища ние с братята ми
ще виждаме за цял живот.
Господи, помогни ми да видя светлината на деня
и да не отвръщам лице, криейки се диво в мрака.
Господи, помогни ми вдишам от най-високия въздух
и да продължа да бъда като теб, защото себе си не мога.
Господи, помогни ми да вървя по твоята пътека,
която е невидима и от никъде не се показва.
Господи, помогни ми да усетя присъствието ти,
което реалността с дъх на вятър разваля или точно
ти си самия вятър, който духа сега в лицето ми.
Господи нека по дните ти да вървя,
а нощите ми всичките от все сърце да ти ги подаря.
Защо си ме оставил Господи цял живот
в мрак да бъда окичен и светлината нежна
да се крие и бяга от мен, о аз греховний, все
греховний, спри се при сина ти и виж как лукавия
нежно с нокти сърцето ми изпива, погледни ме
със светлия си поглед и ме избави от тази престъпна лудост.
аз сина ти, аз твоята плът и кръв и аз твоя дух.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
