Прошка да поискам - не посмях.
Нагоре - даже не поглеждам.
Живея - с мъж - във грях.
Рожбата ми - грешница отглеждам.
Да те моля - не можах.
Че аз какво ти дадох, за да смея.
Заповеди - не разбрах.
Да се кръстя - и това не го умея.
Грешна съм. Това го знам.
Първа - без да споря - се нареждам.
Но в сърцето, построила съм ти храм.
И в него (как не спрях) все за теб,
наивничко поглеждам.
© Виолета Всички права запазени
Благодаря!