3.04.2007 г., 12:05

ИЗПОВЕД

791 0 1

Презирам те...

Защо отне сърцето ми!

Презирам те...

Ограби ти душата ми!

Обичаш ме...

Една причина да те мразя;

И мразя, че

от тебе съм зависима;

И мразя, че

отново заобичах.

Аз мразя, че

накара ме да плача

и свободата на сърцето си изгубих.

Презирам се,

защото съм страхлива,

защото се опитвам да излъжа;

да излъжа теб, че мразя те...

Страхувам се да те обичам,

Страхувам се, че пак ще страдам,

Изпитвам страх и от мечтите си,

защото с теб са свързани...

Обичам те,

но любовта ми буди страх у мен,

че ще изчезнеш...

и че няма да те имам...

Обичам те,

но нямам смелост

да ти разкрия колко

и да ти кажа, че в сърцето ми живееш,

че част от мен си ти

и винаги така ще бъде!!!

Прости за първите ми думи!!!

Не мога да те мразя;

не бих могла да те презирам;

и как,

щом само с обич

изпълнена е мисълта за теб...

Обичам те !!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....