Изповед
Разбираш ли, че ме прегазва самотата,
когато във очите ти е зимно?
Оголените ми ръце от вятъра
са клони, непосрещнали взаимност.
Разбираш ли, че самотата ме разкъсва
във крясъка на премълчани думи...?
Молитва е, а сякаш се разпръсва
събираната обич помежду ни...
Светът ми от самотност се разплиска
в очите на бездънните ми нощи.
... С душата си да те попитам исках
дали... Обичаш ли ме още?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Много е хубаво!
