10.11.2011 г., 19:55 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
719 0 10

Разбираш ли, че ме прегазва самотата,

когато във очите ти е зимно?

Оголените ми ръце от вятъра

са клони, непосрещнали взаимност.

 

Разбираш ли, че самотата ме разкъсва

във крясъка на премълчани думи...?

Молитва е, а сякаш се разпръсва

събираната обич помежду ни...

 

Светът ми от самотност се разплиска

в очите на бездънните ми нощи.

... С душата си да те попитам исках

дали...  Обичаш ли ме още?

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива изповед...
  • Знаеш ли, обичам да чета хубави стихове, щото...
    Щото ще те разсмея:

    КризисноКритическо

    Сякаш сме изречени
    в хлебец за дома,
    в чушчици опечени,
    в бобец и дърва...

    Сякаш сме изпити...
    Вижда ни се дъното.
    Свито във душите.
    Сдрано от напъване...

    Старческо е Дръзкото.
    Мисълта една:
    "- Липсват ли превръзките,
    липсват и крила!"

    Дядо Зем.
  • Много е хубаво!
  • Харесах!
  • Прекрасен е стихът!

    "Разбираш ли, че ме прегазва самотата,
    когато във очите ти е зимно?"
  • Колко ми е близко...
    Поздравления!
  • ...теб не може да не те обича човек. С памук ни вадиш душата, Мег...
  • "Светът ми от самотност се разплиска

    в очите на бездънните ми нощи." Поздравления"
  • Поздравления, Меги!
  • Харесва ми как тече това стихотворение!
    А 'оголени' и 'са клони' ми стана любимо
Предложения
: ??:??