4.12.2009 г., 0:49

Изповед

532 0 0

Аз съм идеалистка.

До болка, горчиво.

Не-реалистка или песимистка,

ами глупачка- наивно, страхливо.

 

Хем все се блъскам,

някакси сторено

от мен самата,

в супер-скроените

гнили проблеми,

но пак си казвам: то не е със зло намерение -

и отново се смея.

 

Ето! На глупости

вярвам, глупачката,

да ми се смеят

те, после, идиотите,

на в ръцете играчката.

 

Като че търся как да пострадам.

И след туй пак в сълзи да припадам.

Няма ни звук, сама се предавам.

Отзвукът - нулев. На какво се надявам?

 

Трябва сърце от камък

и злоба,

щедра апатия- да няма тревога.

Сама си дробя

още по-сочна лъжа -

днес не е

предимство

да бъдеш добра.

 

 

 

19.11.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...