Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
26.03.2008 г., 9:07 ч.

Изповед 

  Поезия
699 0 4

Нима не се виждат мойте сълзи?

Нима за мене никого не го боли?

Изгубих се в собствената си игра,

заличих се под собствената си маска.

Някога имах една мечта:

да излезна от калта.

Исках да ме видят всички,

исках да бъда над всички.

И сложих глупавата маска,

ала тя не ударжа сама.

Добавих още две, три,

станаха хиляди.

Изгубих моето име,

защото вече не бях просто човече.

Бях в живота поредния клоун -

безличен, безчувствен и безсърдечен.

Изкарах наяве фалшивия смях,

и така, по пътя на горе, до тука успях.

Сега открих своя маскарад,

и станах цар на собствения си парад.

И знаете ли?

Сега ме боли.

Боли, защото всеки ме гледа,

всеки завижда и ме презира.

Мразят ме, защото съм интересен,

защото мой е танца и тази песен.

Хората сега ме ненавиждат,

защото всички ме харесват.

Завиждат за това,

че имам свободата.

И завиждат, защото

те не могат да имат това.

А аз отново мечтая!

Искам пак да бъда онова,

коеото бях преди.

Сърцето във гърдите да забие,

любовта и мечтите тепърва да открие.

© Владимир Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??