Изповед
Нима не се виждат мойте сълзи?
Нима за мене никого не го боли?
Изгубих се в собствената си игра,
заличих се под собствената си маска.
Някога имах една мечта:
да излезна от калта.
Исках да ме видят всички,
исках да бъда над всички.
И сложих глупавата маска,
ала тя не ударжа сама.
Добавих още две, три,
станаха хиляди.
Изгубих моето име,
защото вече не бях просто човече.
Бях в живота поредния клоун -
безличен, безчувствен и безсърдечен.
Изкарах наяве фалшивия смях,
и така, по пътя на горе, до тука успях.
Сега открих своя маскарад,
и станах цар на собствения си парад.
И знаете ли?
Сега ме боли.
Боли, защото всеки ме гледа,
всеки завижда и ме презира.
Мразят ме, защото съм интересен,
защото мой е танца и тази песен.
Хората сега ме ненавиждат,
защото всички ме харесват.
Завиждат за това,
че имам свободата.
И завиждат, защото
те не могат да имат това.
А аз отново мечтая!
Искам пак да бъда онова,
коеото бях преди.
Сърцето във гърдите да забие,
любовта и мечтите тепърва да открие.
© Владимир Петков All rights reserved.
Благодаря
