2.03.2008 г., 17:53 ч.

Изповед 

  Поезия
903 0 4

Изповед


Черни очи

гледат в тъмнината.

Безизразно лице.

Изражението на душата.

Сенките пристъпват,

надеждите отстъпват…

 

Истината убягва.

Затворен пожар.

Изгаря реални чувства.

Създадената заблуда расте.

Как се живее така

с бремето на мисълта.

Как да няма тъга,

когато желанията

далече са от реалността! 

 

Клетка в главата,

затворила е словата.

Стена пред мисълта.

Мозък в ковчег.

Далеч от желания обект.

Насъбрани пречки в куп,

превръщат ме в труп.

Прекрасно - животе груб!

© Господин Браунстоун Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??