Изповед
Изповед
Черни очи
гледат в тъмнината.
Безизразно лице.
Изражението на душата.
Сенките пристъпват,
надеждите отстъпват…
Истината убягва.
Затворен пожар.
Изгаря реални чувства.
Създадената заблуда расте.
Как се живее така
с бремето на мисълта.
Как да няма тъга,
когато желанията
далече са от реалността!
Клетка в главата,
затворила е словата.
Стена пред мисълта.
Мозък в ковчег.
Далеч от желания обект.
Насъбрани пречки в куп,
превръщат ме в труп.
Прекрасно - животе груб!
© Господин Браунстоун All rights reserved.
