ИЗПОВЕД

Да те сравнявам с хляба грехота е,
но аз не виждам друго със какво.
Днес влюбено душата ми мечтае,
без тебе дните ми не са живот.

А ти си като пролетта красива,
сама си роза и във мен цъфтиш,
но щастието с мъка се покрива,
че може с вятъра да отлетиш.

Отлитат с времето и дните земни
към бъдни и премъдри часове,
а аз - миг от вечните проблеми -
съм чашата с горчивото кафе.

Над нея все се взирам и гадая,
а мислите ми тъжни са, защо?
Да те сравнявам с хляба грехота е,
и ти си грешна, а не Божество.