Изповед на една влюбена жена
Заспивай ти във нейните прегръдки,
а мен приспива ме и мъчи самота,
два стиха надпреварват се със глътки
допивам винена бутилка от деня
която заедно със теб споделях
и смеех се безумно с теб у нас
но кой ще стопли празната постеля
сили нямам да го изрека на глас.
Вината днес със мен се утешава
наравно с мен греха се противи
постъпката ти подла не прощават
по-лесно беше ти да замълчиш.
Да беше искрен отначало с мен
слепец по-скоро би ме съжалил
ще дойде някога за тебе Видовден
дано да разбереш, че си сгрешил.
Но може би изтрила ти си е паметта
след втората горчива чаша,
надявам се да ти тежи на съвестта
поне за малко, седнеш ли на маса.
С приятели да пиеш по коняк
и ненадейно мене да си спомниш,
че ти държал си се като глупак
наливаше във чашата лъжи огромни..
От думите насън дори призляло би
на някого ако за малко се заслуша
на теб ти е все едно и може би
дошло ми е от теб до гуша!
Щом повече не искам да те видя
така съм сметнала за най-добре
във джоба снимка с моя лик носи я,
а аз ще счупя чашата на две!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
