8.02.2009 г., 0:11

Изповед за неживяна пролет

959 0 3

Не попитах аз  дали ще дойде лято

тази чудна пролет, отлетяла в миг.

С нея беше ми добре, дори когато

нежните си чувства не излях във стих.

 

Липсваш ми ти, моя неживяна пролет,

лошо се отнесох с теб преди.

Удивен от чудния ти полет,

съм забравил да те спра за миг дори.

 

И цветята ти в душата ми цъфтяха,

розови, ефирни, пролетно добри.

Колко утринни слънца за тях изгряха!

Но сърцето чувствата си не разкри.

 

Мислейки за лятото, забравих всичко,

пролетния трепет, пеещата арфа в мен.

Само разумът ми слаб и сам-самичък

ми напомняше, че съм на струните ù в плен.

 

Пее вятърът, издува пак небето,

приказки от бели облаци реди.

Лятото за мене свърши там, където

слънцето на пролетта във миг се скри.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Рашков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...