Изповедта на един моряк
Фенерът на кърмата заблещука,
такава тъмнина в морето тихо,
порязани, звездите накуцукваха,
обрулени от силата на вихъра.
И в рулер се въртяха небесата,
превърнати в раздрипано перде,
и там съзрях звезда, бе ти едната,
която този свят ми бе отнел.
И в бинокъла оставих моите длани,
и като змии оставаха те там,
очите ми издиряха избраната,
но след обхода пак оставах сам.
С очите си я търсех, но къде е?
Момичето си искам, где е то?
Сълзите ми са тежки като бреме,
изплакани напразно. Но защо?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
