Изповедта на един моряк

4.11.2009 г., 2:11 ч.

Поезия » Любовна

725 0 2

Фенерът на кърмата заблещука,

такава тъмнина в морето тихо,

порязани, звездите накуцукваха,

обрулени от силата на вихъра.

И в рулер се въртяха небесата,

превърнати в раздрипано перде,

и там съзрях звезда, бе ти едната,

която този свят ми бе отнел.

И в бинокъла оставих моите длани,

и като змии оставаха те там,

очите ми издиряха избраната,

но след обхода пак оставах сам.

С очите си я търсех, но къде е?

Момичето си искам, где е то?

Сълзите ми са тежки като бреме,

изплакани напразно. Но защо?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.