Изповедта на една компаньонка
В един нощен бар си пиех уиски...
При мене дойде красива жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
"Аз някога бях добра ученичка...
Но срещнах веднъж богат бизнесмен.
Повярвах му аз, че ще ме обича,
че всички звезди ще смъкне за мен...
Той имаше чар - бе силен и властен...
С имоти, коли... Със къща-мечта...
Замая ме той със думи прекрасни,
с обноски добри, с бижута, цветя...
За мен обеща неща непознати -
безброй часове на страст и любов...
Крайморски лъчи и "пясъци златни"...
Коли и пари... Ох-холен живот...
Представях си аз със мисли невинни
красива любов - високо хвърчах...
А моят любим, нали, приземи ме -
на своя диван със твърда ръка...
Отдадох му аз от себе си всичко...
И той ме пое във свои ръце...
А аз - нали бях добра ученичка -
научих добре урока по секс...
Той ловко след туй ме хвърли в живота. -
Със негов "добър" приятел преспах...
Веднъж проигра той мене на покер. -
На другия ден "спечели" ме пак...
И всичко дължа на моя "учител". -
Въведе ме той във бизнеса свой. -
Момиче за секс във клуб еротичен -
печелех пари... И давах безброй...
Ужасно, нали?... Но като размислиш -
то целият свят е публичен дом!...
- Хей, барман, налей за нас по уиски!...
Аз черпя сега, мой мил компаньон!...
На колко мъже съм дала "утеха"...
Кой мене сега ще ме утеши?...
И всичко това, което ми взеха -
не може, ей тъй, да върнеш, нали? -
Да бъда аз пак добра ученичка,
със светли очи, със свежа душа...
Да чакам нощта с надежда едничка -
за чиста любов... Къде ли е тя?...
От тоя зъл свят съм аз отвратена!...
А ти си добър и нежен, нали?...
Ела!... И стопли душата студена!...
След туй... затвори очите ми ти!..."
Марин Тачков
("Български песни", 2002 г.) Редактиран вариант
При мене дойде красива жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
"Аз някога бях добра ученичка...
Но срещнах веднъж богат бизнесмен.
Повярвах му аз, че ще ме обича,
че всички звезди ще смъкне за мен...
Той имаше чар - бе силен и властен...
С имоти, коли... Със къща-мечта...
Замая ме той със думи прекрасни,
с обноски добри, с бижута, цветя...
За мен обеща неща непознати -
безброй часове на страст и любов...
Крайморски лъчи и "пясъци златни"...
Коли и пари... Ох-холен живот...
Представях си аз със мисли невинни
красива любов - високо хвърчах...
А моят любим, нали, приземи ме -
на своя диван със твърда ръка...
Отдадох му аз от себе си всичко...
И той ме пое във свои ръце...
А аз - нали бях добра ученичка -
научих добре урока по секс...
Той ловко след туй ме хвърли в живота. -
Със негов "добър" приятел преспах...
Веднъж проигра той мене на покер. -
На другия ден "спечели" ме пак...
И всичко дължа на моя "учител". -
Въведе ме той във бизнеса свой. -
Момиче за секс във клуб еротичен -
печелех пари... И давах безброй...
Ужасно, нали?... Но като размислиш -
то целият свят е публичен дом!...
- Хей, барман, налей за нас по уиски!...
Аз черпя сега, мой мил компаньон!...
На колко мъже съм дала "утеха"...
Кой мене сега ще ме утеши?...
И всичко това, което ми взеха -
не може, ей тъй, да върнеш, нали? -
Да бъда аз пак добра ученичка,
със светли очи, със свежа душа...
Да чакам нощта с надежда едничка -
за чиста любов... Къде ли е тя?...
От тоя зъл свят съм аз отвратена!...
А ти си добър и нежен, нали?...
Ела!... И стопли душата студена!...
След туй... затвори очите ми ти!..."
Марин Тачков
("Български песни", 2002 г.) Редактиран вариант
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Тачков Всички права запазени
