turbo4 (Марин Ташков)
21 64
27.10.2012 г., 17:06 ч.

Изповедта на Вълка 

  Поезия » Любовна
1147 0 8

Ебаси Червената шапчица, бате..

Уж мъничка, крехка

и доста наивна

с очи от метличини

сини, та сини,

с невинна усмивка

от бисерни зъбки,

и с къса поличка,

която не скрива

на младата плът

разцъфтялата свежест,

а аз пък, глупакът,

нали съм си вълк

и с туй съм известен,

че имам лош нрав

и младост погубвам,

усмихнах се алчно,

но нещо преряза

сърцето ми вълче

и някаква влага

очите задави

и знаеш ли, бате...

омекнах

и тръгнах...

след нея поех,

бях предано куче

и нищо не исках...

забравих глада си,

забравих, че трябва

най-страшен да бъда

и колчем небрежно

с ръчица погалваше

моята плът,

започвах по-нежно

от коте да мъркам...

 

уви, не ù стигна

вълчата преданост,

насити се бързо,

налегна я скука,

а за се раздирах,

разкъсван от ревност,

и дълго се молех

за капка сполука...

 

аз още я виждам

и пак съм в краката ù –

по-чинно от всякога...

не смея да мръдна...

не се ненавиждам...

повярвай, приятелю –

макар и предаден,

убит, като кожа

със радост лежа

на студения под...

връз мене я любят

и страстно ù шепнат,

а тя всеки път

отскубва по косъм

от моята кожа

от яд, от инат е...

без нея не мога,

макар и убийца...

обичам я още...

ебаси Червената шапчица, бате...

© Марин Ташков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Мария! Радвам се да те видя!
    Ами, да... Особено при мен тези работи стават и по-често
  • И такива работи стават.
  • Дечица (туй е детски сайт?),
    яви се дядо Митко,
    а той е с опит пребогат,
    разбира май от всичко...

    Разбира даже за Вълка,
    за шапката Червена..
    Разбрал ми е и май глада,
    но що ли не ми дреме...
  • Деца, четете този чичко тук –
    той приказка една ще ви разкаже
    за Шапката червена и Вълка.
    Тук ще научите безброй неща –
    и как вълкът се е превърнал в куче
    и що е туй „коитус” даже!...

    Тоз чичко е артист, поет голям
    Той в интернет разказва умни басни,
    ала на тез години, как не го е срам
    да почва и да свършва със „е.аси” ?!
  • Харесах!
  • Благодаря ви
  • "връз мене я любят

    и страстно ù шепнат,

    а тя всеки път

    отскубва по косъм

    от моята кожа

    от яд, от инат е...

    без нея не мога"

    Адмирации!!!
  • Много хубаво пишете, винаги с интерес чета Вашите работи! Поздрави!
Предложения
: ??:??