Изповедтта ми...
Това е моята изповед...
За истината, каято премълчах.
Отдавна знам, че те изгубих,
а още ме е страх.
Когато всичко свърши,
не разбрах, че съм забравил...
За това, което някога ти обещах,
а бях те изоставил...
Но истината е, че
никога преди не съм
се чувствал толкава самотен,
още ме боли, че за теб
съм само спомен.
Да те моля ли да ми простиш?
Нима ще върна дори и дума,
само щом заспиш, без страх
мога изповедта си в теб да зърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
