Това е моята изповед...
За истината, каято премълчах.
Отдавна знам, че те изгубих,
а още ме е страх.
Когато всичко свърши,
не разбрах, че съм забравил...
За това, което някога ти обещах,
а бях те изоставил...
Но истината е, че
никога преди не съм
се чувствал толкава самотен,
още ме боли, че за теб
съм само спомен.
Да те моля ли да ми простиш?
Нима ще върна дори и дума,
само щом заспиш, без страх
мога изповедта си в теб да зърна.
© Стеси All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
