Това е моята изповед...
За истината, каято премълчах.
Отдавна знам, че те изгубих,
а още ме е страх.
Когато всичко свърши,
не разбрах, че съм забравил...
За това, което някога ти обещах,
а бях те изоставил...
Но истината е, че
никога преди не съм
се чувствал толкава самотен,
още ме боли, че за теб
съм само спомен.
Да те моля ли да ми простиш?
Нима ще върна дори и дума,
само щом заспиш, без страх
мога изповедта си в теб да зърна.
© Стеси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
