Това е моята изповед...
За истината, каято премълчах.
Отдавна знам, че те изгубих,
а още ме е страх.
Когато всичко свърши,
не разбрах, че съм забравил...
За това, което някога ти обещах,
а бях те изоставил...
Но истината е, че
никога преди не съм
се чувствал толкава самотен,
още ме боли, че за теб
съм само спомен.
Да те моля ли да ми простиш?
Нима ще върна дори и дума,
само щом заспиш, без страх
мога изповедта си в теб да зърна.
© Стеси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
