2.09.2025 г., 23:31

Изпращане

143 0 1

Топъл лъч огря набраздената стара земя,
последния комбайн тук оставил диря.
Проблясват в утрото златисти семена,
събират се ята,
а слънцето помага им да ги намират.

 

Умореното поле мигом побеля.
Водачи търпеливо изчакваха мнозина.
Далечен път ги чака - до южната страна,
те трябва да са сити,
с тях кръжат и новите пораснали дозини.

 

Небето се изпълни с красивите крила
на щъркелови птици,
изящно се въртяха в славни пируети,
младите пернати опознават,
над тях разперили големите си силуети.

 

Прощават се със благодатен рай,
че тук създали дом...
Гнездата им ще запустеят през зимата във този край,
в очакване напролет пак да заживеят.

 

С тъга изпратих ги.
Светът ще бъде друг
без птичи звук.
...
Какво, че свършва лятото 
и идва есен,
утрото оглася училищното ято,
звънтят гласчета с нова песен.

 

                     Красимира Генева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...