Изпращане
Топъл лъч огря набраздената стара земя,
последния комбайн тук оставил диря.
Проблясват в утрото златисти семена,
събират се ята,
а слънцето помага им да ги намират.
Умореното поле мигом побеля.
Водачи търпеливо изчакваха мнозина.
Далечен път ги чака - до южната страна,
те трябва да са сити,
с тях кръжат и новите пораснали дозини.
Небето се изпълни с красивите крила
на щъркелови птици,
изящно се въртяха в славни пируети,
младите пернати опознават,
над тях разперили големите си силуети.
Прощават се със благодатен рай,
че тук създали дом...
Гнездата им ще запустеят през зимата във този край,
в очакване напролет пак да заживеят.
С тъга изпратих ги.
Светът ще бъде друг
без птичи звук.
...
Какво, че свършва лятото
и идва есен,
утрото оглася училищното ято,
звънтят гласчета с нова песен.
Красимира Генева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Генева Всички права запазени