Sep 2, 2025, 11:31 PM

Изпращане

  Poetry
146 0 1

Топъл лъч огря набраздената стара земя,
последния комбайн тук оставил диря.
Проблясват в утрото златисти семена,
събират се ята,
а слънцето помага им да ги намират.

 

Умореното поле мигом побеля.
Водачи търпеливо изчакваха мнозина.
Далечен път ги чака - до южната страна,
те трябва да са сити,
с тях кръжат и новите пораснали дозини.

 

Небето се изпълни с красивите крила
на щъркелови птици,
изящно се въртяха в славни пируети,
младите пернати опознават,
над тях разперили големите си силуети.

 

Прощават се със благодатен рай,
че тук създали дом...
Гнездата им ще запустеят през зимата във този край,
в очакване напролет пак да заживеят.

 

С тъга изпратих ги.
Светът ще бъде друг
без птичи звук.
...
Какво, че свършва лятото 
и идва есен,
утрото оглася училищното ято,
звънтят гласчета с нова песен.

 

                     Красимира Генева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...