17.02.2025 г., 6:56

Изпята ми е песничката вече

325 2 2

ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ

 

… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.

Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.

От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.

И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти.

И – ако Бог ме гледа от Всемира, додето с Обич аз си му мълча,

 

се надам да почерпи халба бира – да поседим на моята бохча.

Да му река: – Сполай Ти, мили Боже, че светлите си песнички изпях,

че в този свят, до ужас невъзможен, аз нивга подир Теб не сторих грях.

Простѝ ми, че ти ида – ненадеен? – с последния небесен асансьор.

А песничката моя ще я пеем със ангелите в Рая – в смесен хор.

 

14 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 11, 45 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Недей бърза, никой не знае какво е там отвъд и има ли нещо изобщо. Пък и имаш още много хубави стихове да напишеш.
  • Прекрасен си, Валюше, и дълго още да ни пееш песнички, не бързай към небесния асансьор. Твоята поезия е живителна глътка всеки ден.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...