17 февр. 2025 г., 06:56

Изпята ми е песничката вече

336 2 2

ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ

 

… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.

Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.

От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.

И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти.

И – ако Бог ме гледа от Всемира, додето с Обич аз си му мълча,

 

се надам да почерпи халба бира – да поседим на моята бохча.

Да му река: – Сполай Ти, мили Боже, че светлите си песнички изпях,

че в този свят, до ужас невъзможен, аз нивга подир Теб не сторих грях.

Простѝ ми, че ти ида – ненадеен? – с последния небесен асансьор.

А песничката моя ще я пеем със ангелите в Рая – в смесен хор.

 

14 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 11, 45 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Недей бърза, никой не знае какво е там отвъд и има ли нещо изобщо. Пък и имаш още много хубави стихове да напишеш.
  • Прекрасен си, Валюше, и дълго още да ни пееш песнички, не бързай към небесния асансьор. Твоята поезия е живителна глътка всеки ден.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...