Изпъдена любов
В трамвая е задушно. И е мрачно.
А вечерта е звездна и красива.
В последната мотриса тихо плаче
една сама любов. И тъжна си отива.
По пътя ù поникват незабравки.
(очите ти от своя цвят са дали)
Остава глуха за циничните задявки
на пийнали, подвикващи нахали.
Тя спира в релсите замислен поглед.
(видяла двама ни в една посока)
Страните ù са топли. И са мокри.
Звездите я оглеждат от високо.
Последна спирка. И плафоните заспиват.
Дежурно свети само лунната пътека.
Изпъдена любов по нея си отива...
или върви към други, чакащи я? Нека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
