Изречена тишина
И тази вечер пак наум с тебе си говоря,
от стари спомени сглобявам новата история.
Не съм сама, с тебе пак до късно ще стоя
и макар само в моите мисли,
с тебе най-сладките си думи ще изрека.
Ще ти разказвам, ще ти споделя
за всички грешки и за онези хубави неща,
а всъщност, знам,
пак най-важното ще премълча.
Вече доста дълго с тебе си говоря, колко мина?
Сигурна съм, повече са от час или пък два,
май трябва да спра,
че така мога и до сутринта.
И пак благодаря, че поговорихме -
за разкош и малко от спореа вложихме.
Пожелавам ти лека нощ,
оазис от най-прекрасните ти сънища,
свят в, който да потънеш
и всичко най-хубаво в него да те връща.
И нека утре сутрин се събудиш,
не както си се будил и преди,
а по-щастлив отколкото някога си бил, бъди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манчева Всички права запазени
хубаво е...Късметлия е приятелят ти... 
