Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
25.10.2007 г., 9:48 ч.

Изричане 

  Поезия » Любовна
1171 0 27



Не ме обичаш истински. Разбирам!
(Когато се роди във мен... умирах).
Останки мълчаливост в шепа сбирам,
в очите ти, си спомням, ги съзирах.
Не съм самотна. (Мисля, че излъгах).
Но силна съм, а силните не плачат.
Какво говоря... капчици прозират
и бавничко пълзят... Какво ли значат?
Не съм и тъжна. (Само малко... само).
Но малкото ми стига да сънувам -
безумни нощи... срещуогледално
и влюбен поглед. (Пак за теб римувам)!
Наказваш ме, а прошката къде е?
(Греха нали прощаваш многократно)?
Наказваш ме, а всичко в теб пустее
и гониш обичта ми... безвъзвратно.
Дали ще си щастлив от необичане?
(След всичките измислени причини).
Проклета да съм след това изричане...
Обичам те... и моля те... Прости ми!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??