Изричане
Не ме обичаш истински. Разбирам!
(Когато се роди във мен... умирах).
Останки мълчаливост в шепа сбирам,
в очите ти, си спомням, ги съзирах.
Не съм самотна. (Мисля, че излъгах).
Но силна съм, а силните не плачат.
Какво говоря... капчици прозират
и бавничко пълзят... Какво ли значат?
Не съм и тъжна. (Само малко... само).
Но малкото ми стига да сънувам -
безумни нощи... срещуогледално
и влюбен поглед. (Пак за теб римувам)!
Наказваш ме, а прошката къде е?
(Греха нали прощаваш многократно)?
Наказваш ме, а всичко в теб пустее
и гониш обичта ми... безвъзвратно.
Дали ще си щастлив от необичане?
(След всичките измислени причини).
Проклета да съм след това изричане...
Обичам те... и моля те... Прости ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
