30.01.2008 г., 22:27

Изстрел

803 0 4
Изстрел

И стана езерото блато...
Замлъкна пясъкът във тиня...
Продаваш ли душа за злато?
Споделяш ли Вода в пустиня?

И паднаха в бразди волове...
Заплака жетва в пепелище...
Вярваш ли във Зов любовен?
А хладко ли е твоето огнище?

И стече се Кръвта по кръста...
Тялото зачака в гроба...
Платена ли е сметката ти тлъста?
... Възкръсна Той...
... Изкупил те за чиста роба...

18. 06. 2005
Прага


Изстрел 3

Осъзнаваш ли цената си,
или си просто във тълпата?
Подценяваш ли вината си,
или тежи ти на душата?

Планираш ли отвъд смъртта,
или хабиш се в кариери?
Комфорт ли търсиш за плътта,
или налагаш бариери?

А сам ли грехове изкупваш,
или на прошка се надяваш?
Пред идоли ли се надупваш,
или Исус Христос познаваш?

23. 05. 2007 г.

Прага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А това е най-важната тема животът ни е кратък и въпреки това не обръщаме внимание на взаимоотношенията си със Христос, виж всичко друго обаче ни кефи..............

    Казвам много защото ги преживявам дълбоко....

    Мерси за коментарите, въпросите продължават ))))
  • Малко хора пишат за Христос и засягат темата за вярата. Поздравления!
  • Винаги казваш много със стиховете си!
    Приемам ги като послания и се замислям.
  • Много ми харесаха въпросите, които задаваш!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...