24.12.2007 г., 21:26

Изсъхнал извор

577 0 3

     Изсъхнал извор

От изсъхнал извор пия любовта,
защото ти не ми я даваш,
а аз за тебе ще умра,
само ти да не страдаш.

За тебе бих слязла под тревата
и отново ще се преродя,
но ето суха е реката,
извираща от нея - любовта.

От най-малкия ти жест пия,
дори и въздух да е той,
а любовта във мене крия
и не намирам аз покой.

Но не мога с теб да се сбогувам,
не съм готова още за това,
дори насън единствено да те целувам
и от изсъхнал извор да пия любовта.

Ще скитам по света огромен,
но сърцето вечно ще е зов,
добро утро и сбогом,
моя несподелена любов!

23.07.2004

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...