28.05.2005 г., 1:54

Изтекат ли годините

1.5K 0 4

 На южния бряг ,приятелю,
 там ще се срещнем ,изтекат ли годините.
 Като звук през нас ще преминат  спомени
 отдавна увяхнали като първата влюбена роза.
 Забравени стари трепети
 ще разтърсят сърцето и вените
 и старти струни на душата  ще засвирят
 нашата последна песен
 да посрещнат нашата есен.
 Последните два листи-вятърът ще ни духне,
 а после тихо неиде ще заглъхне.
 Сякаш никога не сме съществували

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами..успех
  • ами постарай се да оставиш следи и след 100 години някой да си спомни за теб
    аз ще се опитам, опитай и ти
  • къде ще оставим следи се питам?и след 100 години кои ще си спомни за нас?
  • Разбира се,че все някога за всеки ще дойде...есента.Но не е вярно,че не сме съществували,та ние оставяме следи...спомени,стари трепети и още много куп неща!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...