28 may 2005, 1:54

Изтекат ли годините

  Poesía
1.5K 0 4

 На южния бряг ,приятелю,
 там ще се срещнем ,изтекат ли годините.
 Като звук през нас ще преминат  спомени
 отдавна увяхнали като първата влюбена роза.
 Забравени стари трепети
 ще разтърсят сърцето и вените
 и старти струни на душата  ще засвирят
 нашата последна песен
 да посрещнат нашата есен.
 Последните два листи-вятърът ще ни духне,
 а после тихо неиде ще заглъхне.
 Сякаш никога не сме съществували

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ами..успех
  • ами постарай се да оставиш следи и след 100 години някой да си спомни за теб
    аз ще се опитам, опитай и ти
  • къде ще оставим следи се питам?и след 100 години кои ще си спомни за нас?
  • Разбира се,че все някога за всеки ще дойде...есента.Но не е вярно,че не сме съществували,та ние оставяме следи...спомени,стари трепети и още много куп неща!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...