Изтрещяване
789
0
1
Беше едно временно изтрещяване на душата.
Имах нужда от това чувство,з а да се науча да забравям незабравими неща, спомени, лица...
Картографирам пътят си към теб в съзнанието ми, а няма смисъл... знам го наизуст.
Прибирам прашното минало в старият сандък и си тръгвам.
А да си тръгна ли?
Да те оставя ли?
Тръгвайки си да те оставя или да те оставя докато си тръгвам?
Само споменът за тебе ме усмихва... и изтрещяване отново в мен изниква.
Така наричам своето състояние, когато съм под тази грипава форма на изгнание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Господинова Всички права запазени
