ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова) ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)
40
Sep 30, 2015, 10:24 PM

Изтрещяване

  Poetry
786 0 1

Беше едно временно изтрещяване на душата.

Имах нужда от това чувство,з а да се науча да забравям незабравими неща, спомени, лица...
Картографирам пътят си към теб в съзнанието ми, а няма смисъл... знам го наизуст.
Прибирам прашното минало в старият сандък и си тръгвам.
А да си тръгна ли?
Да те оставя ли?
Тръгвайки си да те оставя или да те оставя докато си тръгвам?
Само споменът за тебе ме усмихва... и изтрещяване отново в мен изниква.
Така наричам своето състояние, когато съм под тази грипава форма на изгнание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Господинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0