Изтрезняване
Събуждам се. Изгревът ми измива лицето.
Една нощ (а може би друго е минало)
ме притиска с усещане вляво, в сърцето.
Уж след запиване главоболие имало.
Снощи пих (а може би пила съм повече)...
Младо вино опи ме, напук, че отпивам.
Омагьоса ме, докато аз си внушавах, че
зная точно кога алкохола да спирам.
С поглед - влюбено, трябващо, жадно,
ме запали (а може би пламнах сама).
И кръвта ми пое еликсира му гладно,
запрепуска из вените гореща река.
После някой наля ми реколта предишна,
на горчивия вкус се приписваше истина.
Твърде късна (а може би малко излишна)
бе борбата с алкохолна зависимост.
Затанцувах - пияна, отдадена, босонога,
празни чаши се чупеха в краката ми бели.
Със стъклата изписвах: Без тебе не мога!
И раздавах се (а може би бяха ме взели)…
Как не помня, заспала съм непробудно.
В стогодишно очакване на онази, Целувката.
Вместо принц (и може би още по-чудно)
ме събуди на Слънце искрящо милувката.
Вкус на вино в гърдите ми силно люти,
прекипява сърцето, върху болката вряло.
Но Денят се оглежда в мойте мътни очи,
животворно обливащ ме с бистро Начало!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
