BG-bodil
82 резултата
Имам толкова умен живот! Да се знае!
Ден през ден ми предава уроци, уроци...
А пък други животи свенливо си траят
и си трупат връз ризите пороци, пороци...
Ето вчера, например, какво ме научи ...
Ден през ден ми предава уроци, уроци...
А пък други животи свенливо си траят
и си трупат връз ризите пороци, пороци...
Ето вчера, например, какво ме научи ...
695
1
3
Върху листа на кестени писмо ще ти напиша.
Ще драска пръстите ти, докато разлистваш,
но рани ще превързвам и лекувам в есен златна,
покрила с медни лúсти семена, които ще пораснат.
Върху кора на дъбове писмо ще ти напиша. ...
Ще драска пръстите ти, докато разлистваш,
но рани ще превързвам и лекувам в есен златна,
покрила с медни лúсти семена, които ще пораснат.
Върху кора на дъбове писмо ще ти напиша. ...
958
15
Когато диви коне разтреперят прах в погледа
и надиша се въздухът с мокра пепел от рози,
във нощта няма друга Луна, от мен пó-бледа,
а небето разперен чадър за въздишки си носи...
Когато плачат звездите във угаснали пламъци ...
и надиша се въздухът с мокра пепел от рози,
във нощта няма друга Луна, от мен пó-бледа,
а небето разперен чадър за въздишки си носи...
Когато плачат звездите във угаснали пламъци ...
995
8
Потърсù ме в дъжда.
В тишината на шепотно постоянство,
във тактуване нервно по ламарината
или в тропот на чисти сълзи.
Аз - в едно с вятъра, ...
В тишината на шепотно постоянство,
във тактуване нервно по ламарината
или в тропот на чисти сълзи.
Аз - в едно с вятъра, ...
1297
19
Тихо плачеш. Като раковина ограбена.
Нямо съдиш, че изтръгнах от теб
морски шепот, на който ти вярваше,
глас безпътен от мъртви вълни...
Беше пълна, но хвърлена, изоставена ...
Нямо съдиш, че изтръгнах от теб
морски шепот, на който ти вярваше,
глас безпътен от мъртви вълни...
Беше пълна, но хвърлена, изоставена ...
987
6
Историята май познава тази книжка.
Разбира се, че е различна! /нищо ново.../
Различен поглед, трепет и въздишка,
сърцето от любов тежи като олово.
Приемни и корони, принцове, каляски! ...
Разбира се, че е различна! /нищо ново.../
Различен поглед, трепет и въздишка,
сърцето от любов тежи като олово.
Приемни и корони, принцове, каляски! ...
865
11
Ти ревнуваш, нали?
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си, ...
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си, ...
913
17
Ти така ли падна на рамото ми -
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми - ...
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми - ...
936
20
/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
1054
8
Мой дъждовен ден, ще се втурна в небето ти,
да прегърна онзи цвят на изплакана рана.
Ще покрия с целувки от вятър лицето ти
и завинаги дъждовна вода ще остана.
Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти, ...
да прегърна онзи цвят на изплакана рана.
Ще покрия с целувки от вятър лицето ти
и завинаги дъждовна вода ще остана.
Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти, ...
2590
15
Една ръка, изцапана от листопади,
повяхнала под слънчеви заблуди.
Една ръка косите ще приглади
и утрото за тебе ще събуди.
Едни очи, безцветни от дъждовност, ...
повяхнала под слънчеви заблуди.
Една ръка косите ще приглади
и утрото за тебе ще събуди.
Едни очи, безцветни от дъждовност, ...
1188
15
Стари страници с намачкани спомени
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна! ...
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна! ...
998
18
Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка ...
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка ...
1341
21
Във сърцето на моя си ден
/онзи, който единствено имам/,
любопитно поглеждам към мен,
с интерес на момиче със фиба.
Късам радост над живи цветя ...
/онзи, който единствено имам/,
любопитно поглеждам към мен,
с интерес на момиче със фиба.
Късам радост над живи цветя ...
1100
14
И изправена в нищото, там,
на ръба между Вчера и Утре,
съществувам ли днес аз не знам
и дали под краката ми път е.
Днес, разперила силно ръце - ...
на ръба между Вчера и Утре,
съществувам ли днес аз не знам
и дали под краката ми път е.
Днес, разперила силно ръце - ...
1026
20
Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в пр ...
1284
16
Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна? ...
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна? ...
951
21
Тя е всичко, което очите ти виждат,
аз - онази, под затворените клепачи.
Тя жена е, за която мнозина завиждат,
аз превръщам минувачите в мариачи.
Тя е зряла - богат урожай във ръцете, ...
аз - онази, под затворените клепачи.
Тя жена е, за която мнозина завиждат,
аз превръщам минувачите в мариачи.
Тя е зряла - богат урожай във ръцете, ...
1020
24
Една прашинка щастие
погали нежно устните
сред разцъфтели теменужки.
И в този миг разбрах, че
да си щастлив изкуство е, ...
погали нежно устните
сред разцъфтели теменужки.
И в този миг разбрах, че
да си щастлив изкуство е, ...
1871
23
Миналото из ведро ме заля...
Като възторг от успеха на първата крачка,
като депресия след първото публично падане.
В коридорите му вървя.
И усещам се като в хватка на иронична закачка, ...
Като възторг от успеха на първата крачка,
като депресия след първото публично падане.
В коридорите му вървя.
И усещам се като в хватка на иронична закачка, ...
765
16
По поля от натежало, златно жито,
в аромата на пукнали, горещи липи,
от море нацелувано, от дъжд недопито,
в мене учи се сърце да тупти.
Черноземни бразди по косите рисуват, ...
в аромата на пукнали, горещи липи,
от море нацелувано, от дъжд недопито,
в мене учи се сърце да тупти.
Черноземни бразди по косите рисуват, ...
1829
21
Обява:
Успивам безсъние.
Рисувам в сиво дъга.
Греша с целомъдрие.
Свиря на тишина. ...
Успивам безсъние.
Рисувам в сиво дъга.
Греша с целомъдрие.
Свиря на тишина. ...
1136
24
/посветено на верния ми приятел/
Вече няма причина навън да вали.
Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.
Вдишах - с него да изпълня гърди...
застоелият дъх на топлина ме замая. ...
Вече няма причина навън да вали.
Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.
Вдишах - с него да изпълня гърди...
застоелият дъх на топлина ме замая. ...
1032
27
В стачка съм.
Сигурно всички тук забелязаха
виковете във мен как белязаха
ритъма на стиха ми с безредие,
редовете с по едно междуредие… ...
Сигурно всички тук забелязаха
виковете във мен как белязаха
ритъма на стиха ми с безредие,
редовете с по едно междуредие… ...
895
21
Ще те преборя! Вярвай! Отново!
Възлюблена моя сърдечна заблудо.
Дърво съм и младо, и още сурово,
огъва ме всеки твой вятър за лудо.
Но в жилите бързат реки от живот, ...
Възлюблена моя сърдечна заблудо.
Дърво съм и младо, и още сурово,
огъва ме всеки твой вятър за лудо.
Но в жилите бързат реки от живот, ...
1779
29
Искам да кача тази нощ на хвърчило,
да я преживея с радостен, детски възторг,
да я издухам с елегантен замах на ветрило,
да я излея до капка в поетичен поток.
А тя ме дразни като тополен пух в гърлото... ...
да я преживея с радостен, детски възторг,
да я издухам с елегантен замах на ветрило,
да я излея до капка в поетичен поток.
А тя ме дразни като тополен пух в гърлото... ...
2054
33
Понякога... преди зората нова да пукне,
преди да обяви светлината нов Днес,
едно “Добър ден, Минало” бърза да хукне
и спъва се в погрешната мисъл за теб.
В очите пресъхнали бликва вода, ...
преди да обяви светлината нов Днес,
едно “Добър ден, Минало” бърза да хукне
и спъва се в погрешната мисъл за теб.
В очите пресъхнали бликва вода, ...
1594
25
И независимо от това, че разплаквах сезоните
през всичките трийсетина /и малко отгоре/ лета.
И без значение, че натежаваха плодовете по клоните,
а после се чупеха, уморени да размахват крила.
Единствено мечтите ми като прелетно ято отлитаха, ...
през всичките трийсетина /и малко отгоре/ лета.
И без значение, че натежаваха плодовете по клоните,
а после се чупеха, уморени да размахват крила.
Единствено мечтите ми като прелетно ято отлитаха, ...
1222
22
Когато пред вратата ми кучета чакат
и не мога да затворя тяхната паст
/тъй както не бих могла да спра вик сърдечен/...
Когато не часове, а сметки тиктакат
и не успявам да вкарам темпото в час ...
и не мога да затворя тяхната паст
/тъй както не бих могла да спра вик сърдечен/...
Когато не часове, а сметки тиктакат
и не успявам да вкарам темпото в час ...
1012
25
Това бе поздрав,
покана за разговор не написах.
Всички думи изгълтах отровно на екс.
Беше кимване,
/с което вероятно те слисах/, ...
покана за разговор не написах.
Всички думи изгълтах отровно на екс.
Беше кимване,
/с което вероятно те слисах/, ...
889
26
Скрих се. Не искам да преча.
От прожектора на твоето слънце отдръпнах се бавно,
създавайки за теб новолуние.
В синьото денят ти се стече…
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно ...
От прожектора на твоето слънце отдръпнах се бавно,
създавайки за теб новолуние.
В синьото денят ти се стече…
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно ...
1012
25
Кабинетът за лечение на мечтите
беше изцяло решен в тюркоаз.
“Какъв е проблемът?” - докторът пита,
доволен, че в тюркоаз съм и аз.
Подадох му сбирка със моите стихове, ...
беше изцяло решен в тюркоаз.
“Какъв е проблемът?” - докторът пита,
доволен, че в тюркоаз съм и аз.
Подадох му сбирка със моите стихове, ...
1004
23
Искам погледът ми да се изгуби в зеленото на листата,
да заровя мислите си в бездънното на небето,
да седна върху облак, вятърът да разпилява косата,
а птичи глас нежно да гъделичка небцето...
Искам да отговоря на широката, жълта усмивка на слънцето, ...
да заровя мислите си в бездънното на небето,
да седна върху облак, вятърът да разпилява косата,
а птичи глас нежно да гъделичка небцето...
Искам да отговоря на широката, жълта усмивка на слънцето, ...
1181
22
Ти
как си?
Типичен, банален въпрос.
Отсреща тя… се обърка.
Но в мен „к”-то копнее, ...
как си?
Типичен, банален въпрос.
Отсреща тя… се обърка.
Но в мен „к”-то копнее, ...
901
26
Ти
как си?
Формален въпрос.
Аз… не зная.
Но в мен „к”-то кънти, ...
как си?
Формален въпрос.
Аз… не зная.
Но в мен „к”-то кънти, ...
1859
32
Защото те видях с небето нещо да говориш,
качила се на столче, с поглед впит в нощта.
Защото инатливо, упорито, крайно спориш,
неубедена и несигурна във свойта правота.
Защото си емоция зад сто железни паравана, ...
качила се на столче, с поглед впит в нощта.
Защото инатливо, упорито, крайно спориш,
неубедена и несигурна във свойта правота.
Защото си емоция зад сто железни паравана, ...
956
18
Протегнала ръцете си и хванала простора,
оставила на вятъра във мен да се загръща,
до люляка разцъфнал, придаващ дъх на двора,
оглеждам се в прозореца на старата си къща.
Изглеждам като нова! Старателно изпрана, ...
оставила на вятъра във мен да се загръща,
до люляка разцъфнал, придаващ дъх на двора,
оглеждам се в прозореца на старата си къща.
Изглеждам като нова! Старателно изпрана, ...
967
20
И ти си тръгнал с този порив да ме плашиш?!
Забрави ли, че дишам в тебе, дързък Ветре?
Нали съм най-любимият от твойте кочияши,
поспри за малко – да излъжем днеска ред е.
Нали са мои братя белите ти вятърни коне ...
Забрави ли, че дишам в тебе, дързък Ветре?
Нали съм най-любимият от твойте кочияши,
поспри за малко – да излъжем днеска ред е.
Нали са мои братя белите ти вятърни коне ...
1008
19
Познати булеварди, с познати светлини,
кръстосват непознати по нашите следи.
А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,
поели в две посоки, изгарящи от лед.
По улиците наши сияят сто луни, ...
кръстосват непознати по нашите следи.
А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,
поели в две посоки, изгарящи от лед.
По улиците наши сияят сто луни, ...
2161
27
Намирам се –
В емоция да срещам себе си във огледалото,
а не магнит за твоето въображение... любов.
Прибирам се –
По своя мисъл топла във нощта, под одеялото, ...
В емоция да срещам себе си във огледалото,
а не магнит за твоето въображение... любов.
Прибирам се –
По своя мисъл топла във нощта, под одеялото, ...
894
15
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
